Помните ли онези години, когато сегашният пловдивски депутат Станислав Балабанов беше неизменният герой на всеки протест? Някои хора носеха знамена, други – плакати, а той – микрофон. Не просто микрофон, а цял символ на революция, народен гняв и телевизионно отразяване „на терен“, както сам обичаше да казва с глас, който се чуваше на три квартала натам.
Но времената се смениха. Хората пораснаха, политиката се завъртя няколко пъти около оста си, а „Има такъв народ“ успя да направи политически салто-мортале, което и акробати от „Цирк дьо Солей“ биха аплодирали. Само че, докато в цирка номерът приключва с поклон, тук приключи с „Извинявайте, бъркахме…“ – и странно тишина след това.
И ето днес – протестите се завръщат. Хората пак излизат по улиците. Пак скандират. Пак са ядосани. А Станислав Балабанов… къде е?
Ако го попитате, вероятно ще каже, че „работи в интерес на народа“. Народът обаче някак си не го вижда. Особено на протести. Там, дето някога беше първа линия, сега сякаш има невидима бариера „Само за зрители“.
Като добронамерени граждани, решихме да му помогнем. Затова днес отправяме едно приятелско, напълно колегиално напомняне:
Станиславе, вземи си микрофона и ела да отразиш протестите тази вечер.
Хората те чакат. Не че точно теб чакат… но щом толкова години твърдеше, че си „гласът на народа“, е добре поне една вечер да погледаш какво казва народът, от който уж произлизаш политически.
Събери смелост, грабни микрофона, ела при народа и виж какво е настроението тази вечер. Публиката е там. Историята също. А ти винаги си обичал да бъдеш пред камера, нали?
http://pogled.eu
сн. 7/8tv