След протестите, та чак досега, пред очите ми се изредиха нашите днешни ръководители – партийни и държавни. Някои от тях, прощавайте за израза, изглеждат като недоправени, свити мушмороци. Други са прости и арогантни. Трети са тарикати.
Николай МИЛЧЕВ
Майката си трака въпросът с лидерството в България. Вие усетихте ли протестът да си търсеше лидери? Усетихте ли протестите да разпознаваха лидерите си?
Много приказки се изговориха и лека-полека затънахме в подробности и дребнотемия – кои точно са агитките, кои са провокаторите, откъде са взели павета, кой е спрял тока…
Всичко това е встрани от главния въпрос – защо вече десетилетия нямаме достойнство, защо нямаме светлина, а се смрачава все повече и повече, защо уж вървим и вече стигнахме Обетованата земя, а сме изчезващ и все по-дезориентиран човешки вид? И защо непрекъснато се говори за нормалност, като лудостта ни е обзела отвсякъде? И в края на краищата – защо не сме щастливи?
Ако протестиращите са „локва“, „престъпници“, „позор“, ние къде бяхме, когато се създаваше „локвата“? Ние къде сме, когато се продава дрога на децата ни? Когато пред очите ни определена каста краде, граби и пет пари не дава.
Всичко може да се купи в „локвата“, наречена България. Можеш да си купиш кмет, прокурор, съдия, диплома, магаре, висок държавен пост. Курви можеш да си купиш на килограм – и духовни, и физически. Телевизии можеш да си напазаруваш.
Трябва ни лидер с достойнство. Лидер на достойнството. Ние сме това, което сме. Хубави, лоши – това сме. И доколкото е възможно, трябва да се държим достойно.
Гледам ги, гледам ги нашите лидери – не мога да се влюбя в нито един от тях. Няма пауър, както биха се изразили младите, няма живец.
И стига с тоя бюджет, с тия оставки, с тия предсрочни избори – това трябва да стане автоматически и това е нищо в сравнение с Голямата цел – да имаме достойнство, хляб и бъдеще, в което да си говорим и да сме заедно.
И нека, ако може, да спрем да се порицаваме, че децата ни правят едно или друго. Да, дъщеря ни беше на протеста и аз съжалявам, че не бяхме до нея. Това е положението. Утре може да е друго./със съкращение, заглавието на Пловдивмедия