Още първият ден след Нова година ще бъде тъжен. На 1 януари казваме „сбогом” на всеотдайно служилото ни левче и „а, добре дошъл” на еврото. „Мъка, сърцето ми се къса. Заеб.хме си красивото левче, ще се хвърлим на натрапилото ни се евро. Жена ми да бяха сменили, нямаше толкова да страдам!”, не е на себе си бившият стругар от Домостроителния комбинат бай Мишо.
Динко ПЕТКОВ
Утешава мъката си с бутилка гроздова, обръщайки се гузно и виновно към десетте лева, останали му от пенсията: Ти мен уважаваш ли ме, а? Отвръщат му с укорно мълчание.
Недоволна е и Фанка от Шекера. Седнала е пред кафене на Главната. Държи табела за милозливи граждани. „Бог да ви поживи, дайте ми две левчета за хляб!”. Под две левчета е добавила – 1 евро. „ Искаха да ме глобят. Такъв бил законът. Вече цената да бъде изписана и на лев, и на еврото.”, обяснява тя. Принудила се да се запише на курс по чужди езици. Да научи след 1 януари, ако се наложи, как да си иска едното евро на френски и на английски.
На зор е предполага се и игуменът на Бачковския манастир. И той следва да е записал в момента цената на църковната свещ и на нашенски пари, и на чуждото евро. Според запознати вероятно ще трябва да променя и молитвата. Няма са е актуално пак да е „Отче, наш!”. По-точно ще е да е по новому: Евро, наше!”.
„И какво толкова го хвалят това евро!? Щяло да ни доведе до благоденствие, да не си броим вече стотинките. Хайде, бе! Народната мъдрост казва: „Капка по капка – вир. Левче по левче – язовир. С капките може пак да то докараме до вирче, ама с евро по евро – забрави за язовир. Най-много да направим някой шадраван.”, коментира ситуацията счетоводителят Яким Стойчев от Кършияка.
„Голяма работа ми отвориха с минаването на еврото. От много години кътам левчета под дюшека. Сега ще трябва да ги занеса в банката да ги заменя. Ама те хванали мухъл, толкова време ги държа. Пуснах ги в пералнята, обаче не улучих на каква програма да ги изпера. И се спаружиха. Оцеляха я има, я няма около 100 000 лева. На простора ги проснах, да съхнат!”, вайка се г-жа Пенчева от ЖР „Тракия”, някогашна инкасаторка към Енергото.
„Увиснах! Нали съм отзивчив, все давам пари на заем. Е, с някаква символична лихва – само 20 -30 процента. Вдигам я до 70, само ако има просрочие. И сега какво, ще ми връщат заемите в левове, а не в евро. Ще се оправдават, че не са взимали назаем от мен евро. Минавка голяма!”, терзае се строителният контрол в едно от районните кметства. Имал заделени от едно време гръцки драхми, щял да се опита да ги пробута за евро.
Черен ден ще 1 януари. Вече имало в църквата на Бунарджика поръчка за опело. Леля Верче, която живее зад мол „Марково тепе”, искала с поп да извърши погребална церемония на левчето. Щяла да разлепи и некролози.