Никой не иска да го смятат за мирогледно овехтял. На всеки му се ще да изглежда поне горе-долу от днешното поколение зет. Настървен. А не вдървен. С визия на орел. Да не мяза на стара хлебарка. Затова довечера ще скачаме протестно. Едни на площада. Други на диванчето. Без значение къде и как. Важното е да кажеш на другия ден: „И аз скачах!”.
Динко ПЕТКОВ
Най-модерно ще е тази вечер да си на площада. Без обаче да мяташ камъни и дърве. Да протестираш само вербално. Срещу каквото ти е на сърце. Важното да се чува от устата ти „Оставка!”, „Оставка!”, „Оставка”.
Припявайки стария площаден хит „Аз не съм комунист”, заменил последната дума с „путинист”.
Може да твърдиш, че си политически неангажиран. И не ходиш на организиран по партиен сценарий протест. Нищо, де. Какво ти пречи както си седиш на диванчето в хола, гледайки турския сериал „Боташ” или дербито, между Куклен и Куртово Конаре, докато текат рекламите, да изпротестираш и ти. На екрана върви как да се отървем от вагинална сухота или от хроничния запек. С цяло гърло почваш да крещиш. Писнало ти е от ахмашките тв реклами. Обаче така протестираш, че съседите от долу и от горе да си помислят, че дори и задочно, искаш тази тройна сглобка да се разтури и бюджет 2 да се преработи на бюджет 3.
Депутатът Манол Пейков, например, от трибуната на протеста, пак ще призовава сопранно: „Стига робство и тиранство!”. И: „Не на беднотията!”, „Равни условия за живот на всички!”, „Ние сме България!”. Напомняйки, че децата ни „сега нази гледат!”. С очакване накрая да обяви, че ако някой е закъсал финансово, лично да му пише във Фейсбук, специално за него ще организира онлайн акция за събиране на пари. Да може да свързва двата края в ретроградните условия на това правителство.
Имаш се за естет. По тази причина не можеш да изтраеш Пейков. Смяташ го за политически лицемер, за мижи да те лъжем, за партиен натегач. Братчет на Квазимодо е. Много си краен. Е, не е Къвънч Татлъту, нито Веско Маринов. Макар в известна степен на прилича на тях. Все пак е дългопишковец и Мъж на годината. Трибун. По изборите всяка преференция в Пловдив се лепи на него.
По-буен си по нрав. Призоваванията на организаторите с половин уста да не се хвърлят бомбички и други подобни, ограничават протеста ти. Ами какво ти пречи тогава да не ходиш на площада. Както си на диванчето в къщи, хвърляй ако щеш димки, даже и гранати, мятай кошчето за боклук, пращай на майната когото си искаш. Няма да ти пречи никой. Най-много жената и тъщата да се стреснат и да се заврат в килера.
След това цяла седмица в махалата ще се разправя какъв невиждан протест е имало у вас. „Яко беше! Ако падне Желязков, за това ще е!”.
Пък и покани у вас да протестират и комшиите. Сложи бутилка гроздова на масата, жената да направи салатка, да предложи едни яйца на очи за вечеря. И заедно заскандирайте „Оставка!”, „Оставка!”, „Оставка!”.