Историята на поета Пеньо Пенев показва, че понякога и писмо с размери метър на метър и двадесет се оказва недостатъчно, за да събере всички чувства, предава bTV.
В нощта срещу 3 юли 1952 г., докато служи като войник, Пенев пише огромно любовно послание до своята любима – Сотирка Робева, наричана от него Ира, разказва Бтв. Днес това писмо остава в историята като най-голямото любовно писмо в българската епистоларна литература. Оригиналът се съхранява във фонда на Дом-музей „Пеньо Пенев“ в Димитровград, а копие в реалните му размери е изложено за посетители.
По думите на уредника на музея Евгения Емилова, когато се запознават в Ямбол, Ира е ученичка в десети клас. Между двамата пламва силно чувство, а младият поет започва да ѝ посвещава стихове и писма, в които споделя мечтите си и копнежа за щастие.
Връзката им остава платонична. Обстоятелствата ги разделят – момичето заминава да учи в Педагогическия институт в Бургас, а Пенев трябва да довърши военната си служба.
Именно тогава, от гарнизона във Велико Търново, той пише прочутото писмо: „Далечен поздрав ти пращам, моя близка, родна Ира. Колко неща имам да ти разкрия…“.