8 март е един много криворазбран празник. Той е оспорван, считан за комунистическа отживелица, малко лицемерен, дори смешен, за други заради клишето, в което се е превърнал.
Този празник отразява всички лица на жената. Празникът на майките. Всъщност, дори само затова си струва неговото съществуване. Други жени очакват признание за значимостта си от любимите си мъже. Това се изразява в подаръци, цветя, поне малко по-различно отношение от другите дни. Заради това си струва да бъде харесван. Необвързаните си организират излизане по женски, за да се вдъхновят от женската си сила и независимост и да я демонстрират в екип. Все още в много предприятия и фирми мъжете почитат колежките си по някакъв начин – независимо, дали идва от ръководството, или спонтанно. Тогава 8 март става и забавен, но не по-малко значим.
И този празник трябва да го има, защото жените преди нас заслужават нашата признателност.
Историята на Международния ден на жената започва в началото на 20-ти век. През 1908 г. около 15 000 жени излизат на протест в Ню Йорк, настоявайки за по-добри условия на труд, по-високо заплащане и право на гласуване. Вдъхновени от тази проява, през 1910 г. на социалистическа конференция в Копенхаген германската активистка Клара Цеткин предлага създаването на международен ден за правата на жените.
През 1911 г. 8 март се отбелязва за първи път в няколко държави, включително Германия, Австрия, Швейцария и Дания. В годините след това празникът набира популярност и става официален в много страни. През 1977 г. ООН официално обявява 8 март за Международен ден на жената.