Политически далтонист съм. Не различавам партиите - синя, червена, пембяна, жълтопаветна и прочие партийни цветности. Гласувам обаче. Хвърлям ези-тура и тогава си пускам бюлетината. Картината у нас продължава да си е черно-бяла. Да е тъмна Индия.
Динко ПЕТКОВ
Предизборната агитация за 19 април ще започне. Едни ще се вживяват все едно, че са в турски сериал. Други сякаш са някакво реалити шоу. Трети като на Четвъртък пазара. А Отец Нафърфорий благославя за кого да си дадем гласчето.
На Главната наново ще се появи Предизборното градче. Квартал на Надеждата. Лайкучка за ала-бала и дъра-бъра. Цял месец ще е мижи да те лажем.
И за какво е тази патърдия!? За светлото бъдеще на децата ни. За просперитета на България. За благоденствие на пенсионерите. За смирени тъщи и сговорчиви свекърви. За мирно съвместно съжителство на обитаващите етажната собственост. За скара-бира и Луна парк. За достъпен ботокс. За климатици в градските автобуси.
Айде, холан! Дрън-дрън, обаждат се предизборни черногледци.
На парламентарната ясла ще бъдат почти същите 240 народни любимци. Най-мислещите и милеещите за народа. Все с честни сини очи. Обрекли се да бъдат мъченици. Водени от духовното, загърбили материалното. Готови 4 години като депутати да даянят на хляб със сол и лучец. Ама да благоденства народецът.
В новото Народно събрание пак ще мирише на некъпано и на джибри. Дългопишковците ще се мерят с късопишковците. Кокорчо до кокорчо. Калинка до калинка. Партиен послушко до партиен послушко. Анонимник до анонимник.
Ще почнат пазарлъци за нова Сглобка. Ще има ритане по кокалчетата, кой какво парче от баницата да докопа. В името да евроатлантизма, еврозоната, еврото. В угода на Зеленски, „Ну погоди!”- за Путин.
Как да гласуваме, че следващото Народно събрание да не същата улица без изход! С депутати с изтекъл срок на годност, в насипно състояние.