Те са семейство, което живее в Кючук Париж. Двамата са социално ангажирани. Затова активно се включват в обществения живот под тепетата. Особено дейни са по време на избори. Той е в листата с кандидат-депутати на нова месийна формация, тя пък е от страната на евроатлантическото статукво. Не разкриваме имената им по тяхно настояване, да не ги обвинят в предизборен саботаж.
Динко ПЕТКОВ
Много са консервативни обаче, не вярват в честността на изборите. Затова смятат да не гласуват. Даже за себе си няма да пуснат бюлетина. Щели да ходят за гъби.
На вратата на апартамента си са залепили голям плакат с надпис „Купуването и продаването на гласове е престъпление!”. За да не ги сметнат за толкова дръпнати, с химикалче са допълнили/ „Ама, заповядайте!”.
Вчера се появили непознати. Представили се за предизборни брокери от Шекер махала. Обикаляли българските квартали, правели проучване за нагласата на живущите там за кого ще си дадат вота. Те били неангажирани партийному. Работели по поръчка, плащали им на парче. „На норма сме, бате. Хич не ни е лесно. Деца храним!”, изповядал се онбашията им.
Поканили ги. Кафенца им направили. От любопитство до какви резултати е стигнало предизборното им проучване. Разбрали, че най-терсене било точно в Кючука. Затова пратили тях. Да правят -да струват, но да им въздействат на дебелите глави. В махалите иначе всичко било 6 плюс. По линията пито-платено.
Пробвали същата схема и тук. Още в автобус по линия 116 ударили на камък. „А, ние за 50 евро не си продаваме гласовете. Не сме чак толкова фукарии. Идете в ЖР „Тракия”, те няма да се назлъндисват!”, реагирали пътуващите с градския транспорт. Обаче задачата на предизборните брокери им е да вършеят именно в Кючука. Затова не си тръгнали обратно към Шекера.
Консултирали се с баш поръчителите дали може да вдигнат летвата. Казали им, да я вдигат, но не повече от 1000 евро на електорална единица.
„А, няма да ви мине номера! Под 2000 евро дума да не става. Че аз имам разходи. Вижте, тиганът в кухнята ми е за сменяне, нов диван трябва, от една седмица не съм ходила на фитнес и на фризьор!”, реагирала госпожата.
Господинът и той се задърпал: „Жена издържам. Любовница – също. Пийвам си всеки ден, ама не лимонада. Хапвам си, предпочитам филия с черен хайвер сутрин, на обяд да е тлъста мръвка, вечер нещо по-леко – пилешко или агнешко. Тия 2000 евро за нищо няма да стигнат. Сбъркали сте адреса. Нали видяхте какво пише на вратата за купуването и продаването на гласове. Айде, да ви няма!”.
„Ти баща, ти майка, на норма сме, бате! Нямаш ли милост. Е, оня намусеният министър на МВР-то каза по телевизора вчера, че са конфискували 1 милион евро. Като го чух, изтръпнах. Косата ми се изправи как са успели да ги намерят, уж ги бях скрил в мазето. Звъннах на моята какво става, тя ме успокои, че не било нашето милионче. Стояло си непокътнато, с надиплени за раздаване пачки!”, оплакал се шефът на предизборните брокери от Шекера.
Трогнато, семейството не ги натирило. Пак седнали, продължили с пазарлъка. До колко евро са стигнали, информаторът на електронния всекидневник „Пловдивмедия” не е успял да разбере. Ама те са се разбрали помежду се.
16 Април 2026 година