Ако си мислите, че един пътен надлез за милиони, който води до кални полски пътища, е изолиран инцидент на лоша координация, новите кадри от дрон на TrafficNews доказват точно обратното. Преди седмица Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“ (ДП НКЖИ) тържествено преряза лентата на два нови пътни надлеза в междугарието Маноле – Белозем, разположени на км 23+800 и км 26+306. Церемонията включваше официално откриване и водосвет за здраве, проведен на един от двата новооткрити обекта. Той се оказа, обграден от липсваща инфраструктура, но поне близо до населено място.
Другият надлез, който се намира на по-малко от 3 километра от съоръжението, където се проведе церемонията, е още по-отцепен от цивилизацията. Гледката от птичи поглед е по-впечатляваща и категорична – масивна, модерна бетонна конструкция, която пресича релсите, но започва и завършва абсолютно никъде, заобиколена единствено от разорани ниви и черни пътища.
Двете съоръжения са част от мащабен проект на ДП НКЖИ (Етап II от „Рехабилитация на железопътната линия Пловдив–Бургас“), финансиран със средства от Кохезионния фонд на ЕС. Стойността на договора с изпълнителя ДЗЗД „Инженеринг надлези“ възлиза на 2 748 512 евро без ДДС (над 5,1 млн. лева). Официалната цел е стратегическа и благородна – елиминиране на конфликтните пресичания на едно ниво между автомобилния и железопътния транспорт, което да гарантира безопасност, да позволи по-висока скорост на влаковете и да допринесе за развитието на Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T).
Реалността на терен обаче превръща европейската инвестиция в своеобразен паметник на институционален ноусенс. Докато от НКЖИ обясняват, че тяхната отговорност се изчерпва до изграждането на пътното съоръжение над релсите, липсата на комуникация с местната власт оставя съоръженията без адекватна довеждаща автомобилна инфраструктура. По време на откриването кметът на село Маноле, Стоил Дишев, призна, че поддръжката на тези пътища е ангажимент на общината, но не можа да отговори дали изобщо се планира изграждането на реална довеждаща инфраструктура.
Така се стига до парадокса автомобилите да трябва да газят в калта и прахта на труднопроходими селскостопански пътища, пълни с огромни дупки, само за да се качат за кратко на модерния „европейски асфалт“. трафикнюз