Знаете ли за какво си говорят хората в трамвая, в магазина, в кафенето или на пейката пред блока? Темата не е кой какъв пост заема в новата власт. Нито кого ще пази или няма да пази НСО. Дори не е за реформите в съдебната система.
Разговорите са за повсеместното вдигане на цените, шоковото поскъпване на всички стоки. За това, че не плащаме в левовата равностойност на продуктите, но и значително над цената по номинал в евро. Че като тръгнеш на пазар, поне 50 евро ще оставиш в магазина за най-необходимите ежедневни неща. Към 10-15 евро ще ти струват само зеленчуците за салатата – търговците не се свенят да искат 3 евро за една маруля, 8 евро за кило краставици, 5-10 евро за домати, като те са поскъпнали с 33,8 на сто за месец и с над 100% за година. Данните са на Министерството на земеделието и горите за април.
И докато различни анализатори, които явно никога не са ходили на пазар, ни убеждаваха по телевизиите, че поскъпване няма или е минимално, защото държавата взема мерки и се правят непрестанни проверки, като парен чук се стовариха априлските данни на Евростат – България отчита най-висока инфлация в еврозоната! При средно ниво от около 3%, страната ни достига 6,2% годишно поскъпване – значителен скок спрямо предходния месец.
Да, за вдигането на цените има съчетание на обективни причини, които създават перфектната буря за вдигането на цените. Но и солидно подправяне с яки надценки на местна почва.
За да се разберат истинските причини е необходимо да се разгледа взаимодействието между външни шокове, вътрешни макроикономически политики, пазарни несъвършенства и потенциални статистически аномалии, препоръчват анализатори.
Блокирането на Ормузкия проток доведе до драстичен ръст на петрола, а оттам – на горивата, чиято стойност се калкулира в цената на стоките. Затварянето на този маршрут е критично не само за преноса на суров петрол, природен газ и редица други важни природни ресурси, а за всякакви международни доставки. Ситуацията се усложнява допълнително от факта, че военните действия доведоха до физическо разрушаване на ключова инфраструктура за добив, преработка и пренос в региона.
В резултат от намаленото предлагане, съчетано с високата премия за риск заради глобалната несигурност, цените на енергийните ресурси на международните пазари отбелязаха значителен растеж. Този първичен ценови шок се пренася чрез по-високите разходи за транспорт, логистика и дистрибуция, които влияят върху себестойността и съответно върху крайните цени на почти всички останали стоки и услуги в българската икономика.
Към този шок трябва да се добавят и по-дългосрочно действащите външни фактори, които поддържат по-висока базова инфлация, като един от тях са икономическите санкции срещу Русия, наложени вследствие на войната в Украйна. Те доведоха до трайно преструктуриране на веригите за доставки в Европа и премахнаха достъпа до традиционно по-евтини суровини.
Гopивaтa y нac мoжe дa ca по-eвтини номинално в cpaвнeниe c тeзи в бoгaтитe зaпaднoeвpoпeйcĸи cтpaни, нo пoĸyпaтeлнaтa cпocoбнocт в България e мнoгo пo-ниска.