Да пазиш природата е достойна кауза. Точно затова тя е толкова удобна за злоупотреба. Защото когато някой говори „от името на природата“, той често получава морален имунитет. Не се пита кой го финансира. Не се пита на кого се отчита. Не се пита колко струват кампаниите, кой плаща експертизите, кой организира медийното присъствие и какъв е реалният интерес зад постоянната стратегия на забрана, пише bTV.
Моделът е познат до болка. Появява се инвестиционен проект — завод, рудник, път, тунел, енергиен обект, лифт или друга инфраструктура. Проектът влиза в процедура, има експертизи, обществени обсъждания, условия, контролни органи и законови възможности за възражения. В нормална държава това би трябвало да означава спор по факти.
У нас много често започва не спор по факти, а кампания по страх. Така почти всеки значим проект може да бъде превърнат в плашило. Мината става „отрова“. Заводът — „рак“. Пътят — „бетонна рана“. Лифтът — „сеч“. Язовирът — „унищожена река“. Енергийната инфраструктура — „заплаха за живота“. Индустриалната зона — „екологична бомба“. Няма значение какво реално предвижда проектът, какви технологии ще се използват, какъв контрол ще бъде наложен и какви ползи ще има за хората. Важното е обществото първо да бъде уплашено, а после този страх да бъде превърнат в политически и институционален натиск. Това е най-ефективното оръжие на радикалния зелен активизъм — не доказателството, а внушението. Не експертизата, а паниката. Не разговорът за условия, контрол и баланс, а предварително произнесената присъда: „Това трябва да бъде спряно.
След това идва втората фаза — социалният натиск. Местните хора се убеждават, че вече са жертви, още преди експертите да са се произнесли. Всеки, който задава въпрос или иска работа, се обявява за „купен“, „заблуден“ или „манипулиран“. Институциите се поставят под медийна обсада. Политиците усещат риска и започват да се държат не като представители на държавата, а като участници в онлайн паника.
Накрая идва третата фаза — процедурното задушаване. Жалби, становища, сигнали, петиции, кампании, пресконференции, дела. Някои от тях са напълно легитимни. Други са част от стратегия за забавяне, при която целта не е истината, а умората. Инвеститорът губи време и пари. Общината губи шанс. Регионът губи хора. А активистът отчита „успех“.
Най-удобната измама в този модел е внушението, че ако един проект бъде спрян, нищо не се случва. Напротив — случва се. Просто цената не я плаща този, който е крещял „спрете го“.
Когато един проект бъде блокиран, професионалният активист се връща в офиса си. Той има следваща кампания, следващ проект, следващ донор, следваща медийна изява. Политикът си качва снимка с „будните граждани“. Организацията пише в годишния си отчет, че е защитила природата.
Показателна е публикувана справка в редица национални медии, според която зелени неправителствени структури и свързани с тях проектни дейности са получили над 60 млн. лв. за дейности, представяни като опазване, наблюдение, преброяване, разселване или възстановяване на видове и местообитания. Изброените примери показват мащаб, който трудно може да бъде описан като спонтанна гражданска емоция.
Сред посочените финансирания фигурират:
7 516 000 лв. за броене и разселване на черни лешояди;
7 823 000 лв. за опазване на царски орли от далекопроводи;
3 000 000 лв. за броене на соколи;
5 500 000 лв. за изготвяне на план за защита на червеногушата гъска;
4 000 000 лв. за броене на пеликани в Атанасовското езеро;
650 000 лв. за хранене на черни лешояди;
1 100 000 лв. за отглеждане на планински кеклик;
420 000 лв. за консултации за управление на язовир;
470 000 лв. за отглеждане на лалугери;
1 700 000 лв. за засаждане на върби;
3 000 000 лв. за броене на големи европейски лешояди;
4 000 000 лв. за броене на ястреби и орли;
5 500 000 лв. за наблюдение на египетски лешояди;
4 000 000 лв. за изграждане на гнезда за малък петнист орел;
780 000 лв. за изграждане на гнезда в района на Поморийско езеро;
700 000 лв. за броене на чапли по поречието на Марица;
1 400 000 лв. за броене на пеликани и консултации за опазването им;
800 000 лв. за дейности, свързани с риби в Русенски Лом;
4 000 000 лв. за броене на птици в Атанасовско езеро;
580 000 лв. за наблюдение на диви кози и мечки във Витоша;
450 000 лв. за броене на редки птици;
1 000 000 лв. за дейности, свързани с костенурки;
2 000 000 лв. за наблюдение на дива коза, пеперуди и местообитания;
600 000 лв. за обучение, на билкари, как да берат по- малко билки, защото били на свършване.
ОБЩО: 60 039 000 лева